Моята тетрадка :: За или срещу становището на СЕМ за „добрите нрави”

Курсова работа #1 –
За или срещу становището на СЕМ

за „добрите нрави” Изготвил – Йоана Николаева Андонова, 4^ти курс Европеистика,

факултетен номер – 99 121 На заседание на Съвета за електронни медии (СЕМ) на 07.11.2005г. бе прието становище относно понятието „добри нрави”, с оглед закрила на малолетните и непълнолетните. Становището недопуска излъчването между 6.00 ч. и 23.00 ч. на „циничен и вулгарен език и език на омразата и конфронтацията”, на сензационна информация, която
отразява престъпления, насилие, жестокост и съдържа детайли за извършването им, излъчването на предавания и филми, които стимулират употребата на наркотици и други психотропни вещества, излъчването на предавания и филми с порнографско съдържание. СЕМ взе това решение след спекулацията от страна на много медии с отразяването на убийства и размирици, представянето на кадри с ненужни подробности по време, в което децата са все още будни и податливи на това негативно влияние. Това решение предизвика бурни реакции и частта за неизлъчването на подробности от престъпления бе широко обсъждана и подложена на критики от страна на всички електронни медии. СЕМ бе обвинен в налагане на цензура и принуден дни по-късно да преразгледа позициите си. Електронни медии и политици се обявиха твърдо против становището на СЕМ. Национална телевизия bTV изказа своето мнение, че това становище е проява на цензура. Управляващият директор на Би Би Ти Стилян Иванов определи активността на СЕМ като ограничаване на правото на зрителите да бъдат информирани. Водещият на "Панорама" по БНТ Бойко Василев изтъкна, че термини като „вандализъм” са твърде относителни и трудни за дефиниране.
депутатът от ДСБ Асен Агов също се изрази срещу решението на СЕМ, както БСП и партията на Иван Костов, а Вътрешният министър Румен Петков определи като “неизпълнимо и неразбираемо” становището на СЕМ от 6 ч. до 23 ч. да не се излъчват лоши новини за убийства. Единствено шефът на радио "ФМ+" Петър Пунчев прие работата на СЕМ като стъпка в добра посока. Останалите медии реагираха остро, тъй като се страхуват становището да не ги ограничи да търсят сензации и да излъчват кадри с ненужна жестокост, целейки по-голяма зрелищност и гледаемост. Те изопачиха становището на СЕМ, спекулирайки с правото си на свободно изразяване, изкривявайки препоръчителния му характер в задължителен. Затваряйки си очите за това, че то е само едно приканване от страна на СЕМ да помислят за детското население на страната. Те нарекоха становището противоконституционно и нарушаващо правото на свобода на словото, като цитираха чл.40 и 41 от Конституцията, които гласят, че всеки има право да търси, получава и разпространява информация, а средствата за масова информация са свободни и не подлежат на цензура. Те забравиха да споменат обаче, че осъществяването на това право не трябва да бъде насочено срещу правата на други граждани, както и срещу народното здраве и морала, пак по същия този чл.40. На всички е ясно, че тази свобода не е абсолютна и има параграфи, по които тя е ограничена, и интересно защо никой не протестира например по чл.17 от Закона за Радио и Телевизия, който гласи, че „радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие.” Както и нито една телевизия не си позволява да излъчва порно в един часа следобяд например. По тези въпроси всички сме съгласни и не твърдим, че свободата на словото ни е накърнена, но когато става дума за нещо, от което медиите бих могли да изгубят доста пари, спекулациите с правото на свобода се изразяват с пълна сила. Да, наистина съвременното общество се стреми към демокрация и свобода, но само е стигнало до осъзнаването, че все още не е узряло за абсолютна свобода. Нито всички са все още достатъчно силни, за да не злоупотребяват със собствената си свобода, за сметка на другите, нито пък останалите – за да не бъдат наранени от злоупотребата на другите. При това положение е ясно, че трябва да има ограничения, за да може обществото ни да съществува и да функционира, осигурявайки защита за тези, които не биха желали да нараняват останалите, но нямат силата сами да се защитят от онези, които го правят. Без тези ограничения, би следвало да действат законите на джунглата и правото на по-силния. Дали по-силният физически или финансово, е без значение. При положение, че според чл.6 от Конституцията всички хора се раждат равни по достойнство и права, не би следвало по-силният финансово да има по-големи права от останалите. Разбира се, СЕМ не забранява изобщо отразяването на криминални събития, ами само тези подробности, които биха могли да бъдат вредни за детската психика. Дори това не би могло да предпази децата напълно от влиянието на престъпността и вероятно от знанието на децата за нея, но не и това е целта. Решението на проблема с престъпността не е нейното скриване, а премахването й, чрез цялостна промяна на обществото. Но в едни времена като днешните, когато престъпността е ежедневие и спряването с нея е все още твърде далечно, е необходимо запазването на децата от вредното й влияние във всяко отношение, така че поне следващите поколения да не растат с мисълта, че тя е нещо нормално и да станат юноши, които правят това, което са виждали по телевизията. Когато в един организъм има проблем, той не се държи сякаш всичко е наред, ами напротив, взима противоестествени за него мерки, така че да може да се предпази от усложнения и да се излекува. По същия начин се действа и когато има проблем в едно общество. Противоестествено е да се налагат ограничения, но не е ли противоестествено и да се стига изобщо до такива събития, които медиите отразяват всеки ден? Истината не може да се скрие от децата, но може поне да се отложи, докато станат изградени личности, готови да я понесат и разберат. Относно аргументите, че децата не гледат новини от асоциация "Родители" обявиха, че близо 27 на сто от децата гледат телевизия над три часа на ден. Повече деца не гледат предназначените за тях предавания, а това, което гледат техните родители. Това, какъв възрастен ще стане едно дете, е много зависимо от начина му на възпитание. В ранните си години, детето е твърде чувствително и попива всичко около себе си. Ако свикне с гледки на насилие, убийства и жестокост, това може да има пагубно влияние върху неговата психика, което да се изрази по различни начини, всички от които вредни както за него, така и за обществото. Според решение № 7/1996 г. на Конституционния съд, „в обществен интерес е например добрите нрави да бъдат критерий при формирането на подрастващите.” и е недопустимо „да се използва правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията за накърняване на правата, които са гарантирани от Конституцията и законите на страната.” Чл.14 от Конституцията гласи, че децата са под закрила на държавата и обществото. Разбира се, родителите носят отговорност за своите деца и начина им на възпитание, но пак по по-горната логика е ясно, че не всички родители са способни да се отнасят с децата си, така че да пазят тяхното физическо и емоционално здраве. Затова държавата е длъжна да определи общи правила, които да пазят и закрилят децата и да следи дали родителите ги спазват. По същия начин, по който държавата има право да се намеси при физически или психически тормоз от страна на родителите към детето, така би следвало да има правото да защити емоционалното здраве и развитие на децата от гледката на насилие и жестокости. В днешно време има твърде много случаи на безотговорни родители, които не биха предпазили децата си от това, в случай, че медиите продължат да гонят сензации, а държавата е неспособна да влезе във всеки един дом и да следи какво позволяват родителите на всяко едно дете да гледа по телевизията. Затова мярката за непоказване на кадри с жестокости и насилие по времето, когато децата са будни и гледат е напълно основателна и единственият начин да се защитят правата на децата. Освен за децата, тези картини на насилие могат да бъдат неприятни дори за възрастните. Ако някой възрастен има огромно желание да гледа кръв, убийства и смърт, то той навярно не е съвсем добре психически. Жестоката истина може да бъде изразена и без жестоката картина, а ако някой иска да бъде информиран до край, може да гледа късната емисия на новините. Но тя не бива да бъде налагана на всички. Разбира се, би могло да се твърди, че ако се даде свобода на медиите, освен такива, които ще разчитат на сензации и шокиращи кадри, за да привличат внимание, ще има и сериозни телевизии, които ще изградят имидж на медии, които не търсят евтина реклама и са предназначени за хора, които не биха искали да гледат насилие през целия ден. Но отново децата биха останали незащитени от това, превключвайки невинно каналите, да попаднат на картини, които не бих искали да видят. Някои от аргументите „против” ограничаването на насилието в новините са, че децата така или иначе играят на компютърни игри, в които има насилие или могат да гледат видео-филми със сцени на убийства и жестокост. Въпреки това компютърното изображение не съдържа толкова детайли и не е така въздействащо върху детската психика, както живото тяло. А родителят би могъл да успокои детето, че това, което гледа, е филм и не е истинско, или да ограничи достъпа на детето до подобни филми. Разбира се, игрите и филмите с насилие също са вредни за децата, но това не би могло да бъде аргумент против премахването на насилието от новините, защото би звучал също толкова абсурдно колкото и аргументът, че тютюнопушенето е вредно, но защо пък да не пушим, след като и въздухът, който дишаме, е вреден. СЕМ не налага цензура, тъй като не забранява отразяването на криминални действия, той просто препоръчва да не се излъчват картините на насилие, с шокиращите си подробности. Всяко престъпление би могло да се отрази и без визуални подробности за жестокостта му. Както се изказа пред журналисти Маргарита Пешева, член на СЕМ, дори при такъв трагичен инцидент като атентатът на 11 септември в САЩ, при толкова много загинали и ранени, Си Ен Ен не показа нито един убит. По време на терористичните актове в Англия, Би Би Си също не показа нито един ранен или убит. Въпреки това събитията са отразени адекватно и професионално, а тези две телевизии имат статут на най-известните и гледани телевизии за новини. „Възможно е зрителят да бъде информиран и същевременно той да бъде пощаден. Това е въпрос на професионална култура и работа.” – допълни госпожа Пешева. Председателят на СЕМ Райчо Райков припомни пред журналисти и препоръките на Съвета на Европа - за силата на визуалния образ, правото на личен живот, езика на омразата. Освен че биха били вредни за децата и неприятни за някои възрастни, подробните репортажи на размирици и насилие в някои случаи стават провокатори на нови такива, тъй като някои престъпници целят да бъдат показани по телевизията и да получат популярност чрез деянията си. Пример за това са размириците във Франция, както стана ясно, след като оператор от френската телевизия Ел Се И присъствал на подпалването на две коли заради присъствието на журналисти. След този случай телевизията обяви, че няма да прави повече репортажи за подпалванията и да съобщава статистически данни. Нямаше да има нужда от намеса на регулатори, ако служителите на всички телевизии имаха такова самосъзнание, но уви, реалността не е такава. В цитирания случай канал „Франс 2” обяви, че няма да спре да отразява пожарите. Международното виждане относно това, че свободата на изразяване не е абсолютна може да се илюстрира и с делото „Мюлер и други срещу Швейцария”, в което художникът Мюлер, заедно с още десет човека подават жалба заради конфискувани за определено време негови платна, определени като неприлични и вулгарни, тъй като съдът определил, че темите, които съдържали – „содомия, фелацио, сношения с животни, еректирали пениси, са очевидно морално обидни за голямата част от населението." Мюлер обжалва решението на съда неколкократно, след което се обръща към Европейския съд, с оплакването, че конфискуването на картините му нарушава чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека, засягащ свободата на художествено изразяване. Европейският съд приема присъдата на швейцарските съдилища като „предвиден от закона” и в част от резюмето си обявява, че: „Всяко лице, което упражнява свободата си на изразяване, поема "задължения и отговорности". „Такива мерки, представляващи "наказания" или "ограничения", не противоречат на Конвенцията по силата на самия факт, че засягат свободата на изразяване, тъй като упражняването на това право може да бъде ограничавано при условията, предвидени в т. 2 на чл. 10. Следователно двете мерки, срещу които се правят оплаквания, не биха нарушавали чл. 10, ако са "предвидени от закона, имат една или повече законни цели според т. 2 на този член и са "необходими в едно демократично общество" за постигане на посочените цел или цели.” Резултатите от това дело говорят, че и според Европейския съд свободата на изразяване не е абсолютна и в някои случаи се налага да бъде ограничена, с оглед защитата на морала и правата на другите. В случая присъдата може би е твърде крайна, но причината за нея е фактът, че художникът е направил открита за всички изложба, рекламирана в пресата и с плакати. Може би ако беше поставил някаква условност за посетителите, като например възрастово ограничение, изложбата щеше да бъде в рамките на закона. Много от журналистите, оспорили решението на СЕМ използваха за довод фактът, че понятия като „сензация” и „добри нрави” са твърде относителни и е невъзможно да бъде еднозначно определено едно медийно отразяване като „сензационно” или противоречащо на „добрите нрави”. Лилия Райчева, член на СЕМ, даде определение на „сензационен” от речник по масмедии, според което значението на думата е “преувеличение от страна на медиите на новини свързани с жестокост, насилие и сексуалност”. От друга страна, тъй като в международното и националното законодателство действително липсва точна дефиниция на понятието „добри нрави”, СЕМ дефинира понятието на кръгла маса с представители на УНИЦЕФ, на държавни институции, неправителствени организации, радио- и телевизионни оператори. Действително, тази дефиниция има разтегливост и би могло да се спори относно определянето на някой репортаж като спазващ или не препоръката, но така е и с всеки друг медиен закон. Законът никога не е твърд и това е целта му. Той не бива да бъде статичен, тъй като всяка ситуация е уникална и би следвало да се разглежда самостоятелно. Журналистите отново опитаха да спекулират с този факт, използвайки не твърде задълбочената образованост на средностатистическия гражданин във въпросната област и опитвайки да настроят обществеността срещу решението на СЕМ. Електронните медии обвиниха СЕМ и в сервилничество към управляващото правителство, за да прикрие неспособността му да се справи с престъпността и в ограничаване на правото на информация на гражданите. Всъщност регулаторът наистина прояви загриженост и опита да защити психическото и нравствено развитие на младото поколение и да намали риска от подражание. Важно е каква е целта на всяка една позиция – дали СЕМ наистина опитват да предпазят децата, или има друга причина за становището им? Дали биха били буквалисти в прилагането му на практика или наистина ще гледат резултата? Журналистите се опасяват, че рамките на понятията, включени в становището са твърде широки и не знаят какво да направят, за да не попаднат в тях. Ако те наистина се съобразят с това, че малки деца, възрастни и болни хора биха могли да гледат техните материали и искрено се загрижат, те сами биха стигнали до решението какво да излъчат през деня и кое да оставят за късните часове. Ако обаче това не е най-важното за тях, ами на преден план стои въпросът кое ще предизвика повече интерес, шум и реклама, то тогава винаги биха могли да намерят оправдания да го излъчат, прикривайки го зад всякакъв род аргументи, че становището на регулатора не е подходящо. И ако в случая имат общ интерес, стават много и стават силни. Във всички случаи, въпросът пак опира до личен морал.